Старобългарски речник

амнъ

амнъ междум 1. Заключителен възглас в молитви, проповеди за изразяване на пожелание нещо да се сбъдне: амин, така да бъде, така да стане ꙇ не вьвед насъ въ напасть. нъ ꙁбав нꙑ отъ непрѣꙁн. ѣко твое естъ цсрстве. ꙇ сла  слава вь вѣкьі амнь М Мт 6.13 З А СК по ѡкръвеню танꙑ. лѣтꙑ вѣнꙑ. ѹмлъанѣ ꙗвлъш сѧ нꙑнѣ ... въ въсѣхъ ѧꙁꙑцахъ. поꙁнавъш сѧ. еднѣмъ прѣмѫдромъ бмъ схмъ. емⷹже слава въ вѣкꙑ амнъ Е 4б 14 ѣже ꙁльѣ сꙙ мръска(а)го рад спнѣ. вь жꙁнь вѣ(ьн)ѫѭ. дⷺ҇ амⷩ҇. ппъ та СС IIIа 17 блговенъ ес бже ... ꙇсплън радост  веселѣ срца наша. да вꙿсегꙿда вꙿсѣкъ доволъ мѫще. ꙇꙁбꙑтъкѹемъ во вꙿсѣкомь дѣлѣ блаꙁѣ. о хѣ сѣ гі нашемь. съ нмьже тебѣ слава ꙇ есть. ꙇ дръжава. съ стꙑмь дхомь. въ вѣкъ вѣкомъ амнъ СЕ 17а 12 прдѣте ѹбо братрьѣ. відмъ болѣꙁні гробънꙑѩ ... пожідѣмъ вдѣт ха. побѣждъша. въстаѭшта ꙁ мрътвꙑхъ. нꙑнѣ весел прістѫпімъ. къ въскресъшюмѹ весело. томѹ бо естъ слава. въ вⷦ҇ѣ амнъ К 12а 31 бꙑваѭтъ же ѹдеса многа на мѣстѣ томь.  вьс наслаждаѭште сꙙ ѹдесъ. славꙙтъ отꙿца  сна  стааго дха. нꙑн҄ѣ  прсно  вь вѣкꙑ вѣкомъ ам С 23.26 е влдко г їс хсе. ѹслꙑш мене раба свого.  ꙁа дѹшꙙ хъ прм моѭ дшѫ. ꙗко тебѣ подобаатъ слава. въ вѣкꙑ амнъ С 110.13 с нарее сꙙ прѣпростꙑ вьсеѭ братѭ. гоже молтвам прꙙстьнц бѫдѣмъ цѣсарьства небесъскааго. нꙑн҄ѣ  прсно  вь вѣкꙑ вѣкомъ. амін С 174.7 тъ бо стъ мръ нашъ мѹже съподобмъ сꙙ. наслаждат сꙙ вьсегда. благодѣтьѭ самого хрстоса. мѹже слава  дръжава. вь вѣкꙑ вѣкомъ амн С 251.30 семѹ слава съ отцемъ  съ свꙙтꙑмъ дхомъ нꙑнꙗ  прсно  вь вѣкꙑ вѣкомъ амнъ С 311.27 въ бѫдѫштее же вьскрѣшень. вьсѣко колѣно поклантъ сꙙ. небесьскꙑхъ  ꙁемьнꙑхъ  прѣсподьнїхъ.  вьсѣкъ ѧꙁꙑкъ сповѣстъ сꙙ ꙗко гь їу хъ въ славѫ ба оца амнъ С 484.21 (по)млѹ ...  раба своего ѳомѫ. съꙁъдавъшаѣ. храмъ свѧтаего. власѣ. амнъ Т 2. Заключителен възглас за изразяване на потвърждение, решение: така е, така да [ще] бъде  вьс вькѹпѣ рекꙿше амнъ. прѣдашꙙ дшꙙ своѧ С 80.8—9 ;  съ велкомъ гласомъ вьсе брат. рекꙿшемъ амнъ. напрасно свѣштѧ ѹгасошꙙ.  рѫкꙑ мѫꙙштхъ слѹгъ раслабѣшꙙ С 110.15 ; множьствѹ же братьѧ отъвѣштавъшемъ амнъ. раꙁгнѣвавъ сꙙ ꙁѣло анѳупатъ. повелѣ ѧт отъ множьства дъва мѫжа.  првест ꙗ к н҄емѹ С 113.23 ; ште же пламен велкѹ сѫштѹ. веселъ лцемъ. послѣжде рекшѹ амнъ.  рекъ господѹ прм моѭ дѹшѫ С 141.20 ; коньавъшемъ же стꙑмъ молтвѫ.  рекꙿшемъ амнъ. пакꙑ кнꙙꙁъ повелѣ повѣсвъше ѧ стръгат ребра хъ С 179.24—25 ; погребошꙙ ноштѭ сто го тѣло. вьнѣ стѣнъ на ꙁападъ града. блꙁъ тоѧ жде стѣнꙑ. мѣсꙙца мартꙗ въ ꙃ҃ дьнь. слав’но памꙙть мѹ творꙙште въ славѫ бѹ вьседръжтелю амнꙿ С 538.6 Заключение при завършване на повествование, разказ и под. ꙇ се аꙁъ съ вам есмъ вьсꙙ дьн до съконьанѣ вѣка амнь. кⷰ҇ М Мт 28.20 З А СК он же шедъше проповѣдѣшѧ въсѫдь. гю поспѣшъствѹѭштѹ. ꙇ слово ѹтвръждаѭштю. послѣдьствѹѭштм ꙁнаменм амнь М Мк 14.20А ꙇ бѣахѫ въ ꙇнѫ въ цркве. хвалѧште  блгословѧште ба амнь. кⷰ҇ М Лк 24.53 З А сѫтъ же ꙇ на многа. ѣже створ с. ѣже аште по едному сꙿпана [!] бꙑваѭтъ. н самомѹ мноѭ. вьсемѹ мрѹ въмѣстт. пшемꙑхъ кън҄гъ. амнь З Йо 21.25А, СК 3. Като същ. Гр. τὸ ἀμήν. Истина прм  тꙑ амнъ ѡ раꙁбоне. же дьньсь раꙁбонкъ С 438.3 амнъ [амнъ] глаголѭ вамъ, амнъ [амнъ] глаголѭ тебѣ [т] ἀμὴν [ἀμὴν] λέγω ὑ῾῾μῖν, ἀμὴν [ἀμὴν] λἐγω σοι Тържествено–утвърдителна формула, произнасяна от Исус Христос — истина [истина] ви казвам, истина [истина] ти казвам  рее. амнь глѭ вамъ. аще не обратте сѧ  бѫдете ѣко дѣт. не мате вьнт въ цсрстве небское М Мт 18.33I, А, СК.Срв. Мк 10.15 М, З;Лк 18.17 М З (амнь глѭ ва)мъ ѣко не м(мо де)тъ ро(дось). доньдеже вьсѣ (с) бѫдѫтъ М Мт 24.34 3, А, СК, Н. Срв.Мк 13.30 М, З;Лк 21.32 М З рее емѹ с. амнь глѭ тебѣ. ѣко вь сьѭ ношть прѣжде даже кокотъ не въꙁгластъ. тр кратꙑ отъвръжеш сѧ мене М Мт 26.34 З, А. Срв.Мк 14.30 М З ꙇ рее емѹ съ амнь глѭ тебѣ. дьнесь съ мъноѭ бѫдеш вь ра М Лк 23.43 З, А. Срв. С427.16—17 отъвѣща съ  рее емѹ. амн. амн глѭ тебѣ. аште кто не родтъ сѧ съ вꙑше. не можетъ вдѣт цсрствѣ бжѣ М Йо 3.3 З А отъвѣща мъ с. амнь амнь глѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ творѧ. грѣхъ рабъ естъ грѣхѹ М Йо 8.34 З А амнъ. амнъ глагол҄ѫ вамъ. же отъвръжетъ сꙙ мене пр ловѣцѣхъ. то  аꙁъ отъвръгѫ сꙙ го. пр отъц момъ небесьстѣѣмь.  пр свꙙтꙑхъ агг҄елѣхъ С 259.14 се же рее. амнъ глаголѫ вамъ не вѣдѣ васъ. бьдте ѹбо ꙗко не вѣсте дьне С 369.13 М З А СК Н Е СС СЕ К С БН КН Т РН2 Гр [τὸ] ἀμήν От евр амнь амн Нвб амин църк ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН ДА