Старобългарски речник
амемѹрмннъ
амемѹрмннъ
-а
м
Емир — княжеска титла в някои източни мюсюлмански страни
не могꙑ тлъкъ ꙁвѣштат лѫкавѹꙋмѹ амемѹрмннѹ. досажденꙗ ѹкора. прстѫпвъ наꙙ мѫенкѹ каꙁат глагол҄ꙙ. покор сꙙ мьнѣ ловѣе цѣсарѹ да не ѹмьреш
С
61.11
Изч
С
Гр
ἀμεμουρμνῆς
От
араб
emirel–mumenim
Срв
амемѹрмн