Старобългарски речник
амвонъ 
амвонъ -а м Амвон ї по кѡнънѣ тръстаго. въходѧтъ пѣвъц. на амбонъ  глѧтъ. тр кратꙑ. пѣⷩ҇е се Е 30б 13  поѫтъ ѧ по тр кратꙑ.  въсходтъ патрархъ на амбонъ Е 30б 18—19 Изч Е От гр ἄμβων амбонъ Нвб амвон църк ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ амбон църк остар ОА