Старобългарски речник

алфеовъ

алфеовъ прил притеж ЛИ Алфеев, на Алфей — бащата на евангелиста Матей ммо грѧдꙑ съ вдѣ левьћѭ альфеова. сѣдѧшта на мꙑтьнц М Мк 2.14 Изч М З А СК Гр τοῦ ᾿Αλφαίου альфеовъ