Старобългарски речник
акѵла 
акѵла -ꙑ м ЛИ Акила — евреин от Понт, покръстен в Рим заедно с жена си Присцила; един от 70–те апостоли, последовател и сътрудник на ап. Павел в Коринт [Деян 18.2—3, 24—25; Рим 16.3—4; 1 Кор 16.19; 2 Тим 4.19]. Пр. на 14 юли [през IX—X в. и на 13 февруари] бѣ  ак҄ула  прск҄ула.  мноꙁ н.  нѣхъ по рꙙдѹ нꙑнꙗ менъ множьства дѣл҄ьма словесъ мнѹѭ глаголат С 347.3 Изч С Гр ᾿Ακύλας