Старобългарски речник
авꙗн҄ь 
авꙗн҄ь прил притеж от ЛИ Авиев, на Авия — началникът на осмото от 24–те отделения на свещениците по времето на старозаветния цар Давид [1 Пар 24.10] ꙇере еднъ менемъ ꙁахарѣ. отъ ефмѣрѩ авѣнѧ. ꙇ жена его тⷪ҇ъ дъштеръ арѡнь. ꙇ мѧ е елсаветъ. бѣашете же оба праведъна прѣдъ бмъ М Лк 1.5 Изч М З А Гр [τοῦ] ᾿Αβιά От евр ЛИ ’Abījāh, ’Alijāhu ’Яхве е мой баща’ аванъ