Старобългарски речник
авронъ 
авронъ -а м ЛИ Авирон — глава на старозаветното Рувимово племе; заедно с брат си Датан участвал в заговор за сваляне на властта на Мойсей в пустинята [Чис 15] ѡтъвръꙁе сѩ ꙁемлѣ.  пожрѣтъ датана.  покрꙑ на сънъмщі авірона СП 105.17 Изч СП Гр ᾿Αβιρών От евр ’Abīrām авіронъ