Старобългарски речник
аII 
а съюз 1. Въвежда съпоставителни изречения за означаване на разлика, несходство: а нбо  ꙁемлѣ ммо детъ. а словеса моѣ не ммо дѫтъ М Мт 24.35 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.31 М, З;Лк 21.33 М З А СК аврамъ два снꙑ мѣ. еднъ отъ рабꙑ. а дрѹгꙑ отъ свободнꙑѧ Е 27б 6 богат обнщашѩ  въꙁлакашѩ. а вьꙁскаѭщі гѣ не лшѩтъ сѩ вьсѣкого добра СП 33.11 відѣ лі ѹенікꙑ. відѣ лі ѹеніка. онъ о прѣданьі. тъштааше сѧ. а сі о слѹжъбѣ. онъ съвѣтꙑ творѣаше. ꙇ на кръві владꙑъні. цѣнѫ въꙁімааше. а сі на слѹжъбѫ готовлѣахѫ сѧ К 6а 9,11 Срв. С415.24, 25 васъ птатъ хлѣбъ. а мене слово бж С 19.14  младеньц богословꙙтъ. а отьц на бога сꙙ творꙙтъ С 333.7 2. Въвежда противопоставителни изречения: a) За означаване на несъвпадение, несъвместимост: а, ала, но бракъ ѹбо готовъ естъ. а ꙁъван не бѣшѧ достон М Мт 22.8 З, А. Срв. СЕ106b 5 крестъ въдрѫжаше сѧ. а ідольскаѣ слѹжъба раꙁорена бꙑваше К 10b 9 се бо то т стъ марꙗ двно  тано. ꙗко вьс ѹмрѣшꙙ. а тво сꙑнъ съмрьть побѣдтъ С 238.28 пакꙑ хотѣ раꙁбонка вьвест въ породѫ.  тъьѭ слово рее.  раꙁбонка въ породѫ вьведе. а не трѣбова молтвꙑ С 308.22 каа бо пол҄ьꙃѣ еже вѣдѣт. о бꙃѣ праваꙗ ѹенꙗ добрѣ. а блѫдъ дѣат срамьнѣ Х II Вб 12 b) За означаване на действие, което става въпреки очакването на някого: а, пък, при все че проклънѫтъ т а тꙑ блствіш СП 108.28 поꙁдѣ вѣровавъ. а скоро ісповѣдѣвъ К 11b 32 тъгда л мѣнꙗ рад  ловѣьскꙑ похвалꙑ.  маловрѣменьнꙑѧ сласт подвꙁаахъ сꙙ. а нꙑнꙗ колко пае небесьнааго рад цѣсарꙗ С 63.13 много погѹбхъ. а мало м с далъ С 120.12 дінъ же вьнде. а бꙑстъ вдѣт въ сковрадѣ самого третꙗ С 157.30 3. Въвежда присъединителни изречения за изразяване на нова мисъл: а, а и, и при това съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате  въ снопꙑ. ѣко съжешт ѩ. а пшенцѫ съберѣте вь жтьнцѫ моѭ М Мт 13.30 З У блаженꙑ гргор. поставьнъ бꙑстъ патрархъ. стѣ бж цръкв рмьстѣ. а прѣжде патраршъства. црънорꙁъцъ бѣ въ манастꙑр С 119.18 стонкъ на дѫбѹ бѣаше. а крьстъ отъ н҄его напаꙗмъ бѣаше С 353.30 4. Формант за образуване на сложни неизменяеми части на речта: а , а л, а ... л, а се, а не [нъ] и др М З А СК Б У Е СП СС СЕ К С Х Р МЛ КН П10 Гр δέ καί ἀλλά γάρ δή καίτοι ὁ δέ Нвб а ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ ДА