Речник на Патриарх Евтимий
цѣломѫдръ
цѣломѫдръ
-ꙑ
прил
(1)
цѣломѫдр
Като същ. м. мн. Тези, които са целомъдрени, непорочни.
Сего рад н(ы)нѣ нашего вѣненка съ свѧтым ꙗко свѧта похвалѣемь, съ праведным ꙗко праведна, състрадалцы ꙗко страдалца, съ цѣломѫдрым ꙗко цѣломѫдръна, съ вѣненкы ꙗко вѣненка
Мих
179.28