Речник на Патриарх Евтимий
хрстоментъ  
хрстоментъ -ꙑ прил (3) Който носи Христовото име; християнски. Грѧд ѹбо м н(ы)нѣ хрстоментое мнѡжьство, грѧдѣте Хрстов людїе ꙁбраннї, царїе ꙁемстї  кнѧѕ, бѡгатї  людстї, свѧщеннкь аг͠гелѡлѣпны̆ не, старц съ юнѡтам, старцѧ  отрокѡвцѧ Мих 172.26 Враждꙋѫщмъ твоѫ хрстоментыѫ люд ѹгас шѫтанїа МИнд.1-2 350.9 спльнене хрстоментое Вж. Нед 604v.34.