Речник на Патриарх Евтимий
ѹставт  
ѹставт -ѹставлѭ -ѹставш св (11) 1. Установя, определя, постановя. Бѣхѫ же ѹставлен на се трста ꙁбранных вѡнь. мь же наѧлствовааше Ѳеодѡрь нѣкто, мѫжь благоговѣнь  ьстень Филот 96.26 Сїа въꙁаконвше  ѹтврьдвше с͠тї ѡ͠ц добрѣ же  б͠голѣпнѣ. двѣ̏ ѹставше праꙁноват се седмц Конст 431v.2 Сце бо тѹ ꙋстав, глагол: Ѥст(ь)же вѣра ѹповаемыхь съставь I Никод 219.20 Същото значение и в Конст 438r.31 I Никод 209.9. ѹставленъ Като прил. Определен. ѿ єже праꙁнкь въ нꙿже бесъмрьтїа прїехѡмь надеждѹ, свѣтло  ꙗвлнно въ єднѡмь ѿ въсѣхь съгласно ѹставлнѣмь врѣмен хрант Конст 432r.9  ꙁшед ѡт свѧтых двере̆, дет  станет на ѹставленѣмь мѣстѣ, прѣддѫщм ꙗвѣ ꙗко  свѣтлнкѡм ЛЙЗ 293.24 2. Прекратя, преустановя, спра. Млъвѣ ѹбо  хлпанїꙋ мнѡгꙋ бывшꙋ, прѣподобнаа, рѫкоѫ помаавш, въсѣх ѹстав ѡт неѹтѣшмаго оного плаа Филот 92.21 Оустав раꙁдѡ(ры) цр(ъ)ковныѫ, ꙋгас въстанїа ѫꙁыьскаа, ересе̆ въстанїа въ скорѣ раꙁдрѹш слоѫ свѧтаго твоего дѹха ЛОглаш 385.17 еретьскаа шѫтанїа ꙋтол, ѧꙁыьскаа нашествїа ꙋстав, дарꙋ̆ ꙁдравїе  спасенїе людемъ твомь МС 351.14 Същото значение и в ЙР 13.21.