Речник на Патриарх Евтимий
ѹпъват  
ѹпъват -ѹпъваѭ -ѹпъваеш несв (19) Уповавам се, надявам се. ѿ тебе наетымь благымь, блⷣгть поꙁнаваемь • на те  въ бѹдѹщї вѣкь ѹповаемь Конст 435v.20 Еже бо вдть кто, рее, же въ Хрстѣ глагол̆, то  ѹповаеть I Никод 215.17 ꙗко к тебѣ, господ, господ, о наш  на тѧ ꙋповахѡмъ, не посрам нас, боже нашъ СВВ 394.20 Същото значение и в ЙР 16.21 20.1 Филот 92.14 I Никод 218.11. ѹповаемое Като същ. ср. ед. Това, на което се уповава; упование. Елма же ѹбо  дѹша ... не к томꙋ ѹпражннїе даеть въ себѣ, нже надежд, нже памет, ѹповаемое бо мат I Никод 218.27 „Ѥст(ь)же вѣра ѹповаемыхь съставь“. Елма же прїдеть ѹповаемое, нымь колѣблющм се въсѣмь, єже по любв дѣ̆ствїепрѣбываеть, прѣемлющее тѹ не обрѣтающ I Никод 219.21 (2) ѹпъваем Като прил. На които се надяват, очакваните. Даждь же господь ѹсръдствѹющмъ  протающмь ѹповаемых полѹт благь въ ѡномь въсенароднѣмь праꙁнцѣ I Никод 220.16 ѹпъваѭще Като същ. м. мн. Тези, които се уповават, надяват; уповаващите се, надяващите се. ты х въꙁпрослав божестъвноѫ твоеѫ слоѫ  не ѡстав нас, ѹповаѫщїх на тѧ СЙЗ 359.9 слень въ млост  благь въ крѣпост, въ еже помагат  ѹтѣшат  спасат въсѣхъ ꙋповаѫщїхь на мѧ твое свѧтое СВВ 392.34 Ты тѣхъ воспрослав бож(ь)ственною слою твоею  не ѡстав насъ ꙋповающхъ на тѧ Яков 333.4 Същото значение и в СЙЗ 373.16 373.20 ЛОглаш 389.2 389.6 Яков 332.34.