Речник на Патриарх Евтимий
трьблаженъ  
трьблаженъ -ꙑ прил (1) Във висша степен блажен, три пъти блажен. Оуаше же  епⷭкѡпы мрь  єдномыслїе дръжат, распре же  любопрѣнїа ѹдалꙗт се • гл͠ааше же  се̏ съ клетвою трьб͠лжены Конст 431v.22