Речник на Патриарх Евтимий
сѫпостатъ  
сѫпостатъ -а м (10) Неприятел, противник, враг.  мнѡжьствомь славы твоеѧ сътрыль ес съпостаты ЛЙЗ 285.9 О пособт  покорт под нѡѕѣ его въсѣкого врага  съпостата, господѹ помо(лм сѧ) СЙЗ 358.10 О посѡбт  покорт под нѡѕѣ его въсѣкогѡ врага  съпостата, господѹ помо(лм сѧ) СВВ 392.7 Същото значение и в ЛЙЗ 290.3 294.14 295.20 СЙЗ 361.26 СВВ 395.12 Яков 309.10. // Дявол. тѣмꙿжеⷣ єднѣмь ⷭтсвѡⷨ съпостата врага до конца нꙁложвше къꙁн Нед 604v.3