Речник на Патриарх Евтимий
сꙑновьнь  
сꙑновьнь - прил притеж (5) Синовен.  топлым слъꙁам сн͠ѡвнюю тѣмь ꙁвѣствовааше любовь Конст 425r.16 н͠нꙗ сладꙿаша мнѣ ⷭ съмръть пае жвѡта, сн͠ѡвне вдѣвь пршъствїе Конст 425r.21 ꙁабывь ѻдръжещѹю его болѣꙁнь сн͠ѡвне рад радост, въпрашааше котораго ѿ сн͠ѡвь его ꙁволꙗюⷮ наелнка мѣт Конст 425r.7 Същото значение и в Конст 425r.11. сꙑновьнꙗꙗ Като същ. ср. мн. Качествата на Сина като една от божествените ипостаси.  ꙗкоже дѹхъ свѧты̆ ѡт сыновнїх премлеть  въсѣ творть ЙП 182.4