Речник на Патриарх Евтимий
съмрьтьнъ  
съмрьтьнъ -ꙑ прил (15) 1. Смъртен, който се отнася към смъртта, който е свързан със смъртта. пртѹп се съмрътное жело Нед 603v.36  прѣжде съмрът страхѡмъ съмрътнымь лютѣ ꙋмраѫще МЕ1-3 338.19  свобѡд нас ѡт съмрътныѫ власт МИнд.1-2 346.17 Същото значение и в Кипр 233.17. 2. Който предизвиква смърт, смъртоносен. Крⷭть ѻргань бѣше съмрьтны проклеть ИМ 170v.18 тѧгѡтоѫ съмрътноѫ, ꙗкоже нѣкоторымь врѣменемь, прѣкланѣемь къждо МЕ1-3 338.27 хже рад  ꙗꙁвѫ съмрътнѫѫ сїѫ ловѣколюбнѣ наведе МЕ1-3 338.31 Същото значение и в ЛОглаш 381.1 338.4 МЕ1-3 338.23. 3. Който подлежи на смърт, смъртен. л͠кь бѣ ємѹⷤ по съставꙋ слѻво съедн се, не б тлѣнꙿнь  съмрьтꙿн  ꙁемльⷩ ИМ 165v.12 памѧть съмрьтьнаꙗ Вж. ЙР 20.9 Кипр 237.17. сѣнь съмрьтьнаꙗ Вж. ИМ 168r.13 Конст 438v.38.