Речник на Патриарх Евтимий
сълѹт сѧ  
сълѹт сѧ -сълѹѫ сѧ -сълѹш сѧ св (22) 1. Случа се. слꙋ сѧ кѡрабнкꙋ нѣкоемꙋ недѫгѡⷨ лютѡмь бѡлѣвшꙋ сконатⷭ Петк 78v.16 Въ то ѹбо врѣмѧ слѹ сѧ  блаженномѹ Іѡаннѹ въ Кѡнстантїн градѣ быт ЙП 189.17 Аще нѣкотораа слѹт се нѹжда Кипр 233.14. Същото значение и във Филот 82.25 93.11 Конст 438r.9 Кипр 231.26 232.2. сълѹвꙑ сѧ Като прил. Който/което се е случило, станало.  понашае то ѻ сълѹвшїх се лютыхь Нед 609r.35 // Случаен (човек). же бѡ въ мѣсто црⷭкаго ѡбраꙁа на се посланны, не прость нѣкоторы  ѿ сълѹвшх се бѣше. Нъ велкь въ словѣ  въ сповѣдан ѻ х͠вѣ вѣрѣ Конст 437r.2 сълѹьшее сѧ Като същ. ср. ед. Случилото се. Ꙋжасн же бывше  юдесе кꙋпно сплъншє сѧ, недоꙋмѣваахѫ сѧ ѻ сълꙋьшм сѧ Петк 79r.1 сълꙋьшее сѧ ꙗкоⷤ нѣкѫѫ малѫ  ньсѡже сѫщѫ вещь прѣꙁрѣвше Петк 79r.2 Ꙗко ѹбо вдѣ благоьствых сънъмь сълѹшее сѧ ЙП 189.20 Същата употреба и в Петк 79r.5. сълѹьшаꙗ сѧ Като същ. ср. мн. Нещата, които са се случили; случилото се. не ѿ древл сълѹьшїх се тъкмо, нъ  ѿ же  єще до н͠нꙗ бываемыⷯ Нед 610v.12 2. Изляза, окажа се. Аще л же  немѫдро слꙋт сѧ рожденое оно, сꙋгꙋба прбѫдеть тебѣ пеаль Филот 83.8 ꙗко аще слꙋт сѧ ѡбрѣтенїе главы прѣдтеевы  свѧтыхь м꙯ памѧт(ь) въ свѧтѫѧ етворѡдесѧтнцѫ СВВ 394.25 сълѹьше сѧ Като същ. м. мн. Които са се оказали с някакво качество. А же стꙋденаго сълѹꙿше сѧ єст(ь)ства II Никод 222.15 3. Окажа се, намеря се. ѡстров же нѣкї̆ сълꙋ сѧ въ немь быт Филот 85.25 молтвы же светаго прещенїа, аще слѹет се, протают се прѣжде въсѣхь схь Кипр 234.19. 4. Произляза. Сегѡ ѹбо блаженаго рѻдтелїе, ѿ ѕѣлѡ нарѻтыⷯ сълꙋше се ИМ 162v.7 кто  ѿ кѹдѹ ес,  каковыхь сълѹ се родтел Нед 605r.40