Речник на Патриарх Евтимий
срѣдьнь  
срѣдьнь - прил (5) 1. Среден, който се намира в средата. ꙗкоже етыре крае крⷭтѹ срѣднѣго рад сложенїа дръжет се ИМ 166v.12 срѣдьн Като същ. м. мн. Тези, които се намират по средата. аще л ѹбѡ съвѣтомь оть пръвыхь  въ срѣднхь  до послѣднхь, късненїю сѹщѹ мнѡгѹ, како творьць не въꙁбран I Никод 209.31 2. Среден по размер или количество. въꙁрастѡмь тѣлеснымь срѣднї. дебелѹ мѣе выю Конст 437v.32 срѣдьн гласъ Среден, не много висок глас.  тако нанаеть дїакѡнь срѣднїмь гласомъ СВВ 390.13  по сем глаголетъ срѣднїмь гласом: Благослов, владыко ЛЙЗ 289.21