Речник на Патриарх Евтимий
слънььнъ  
слънььнъ -ꙑ прил (4) Слънчев, който се отнася до слънцето. н бѡ то самое былїе пꙋстынное дѡ сытост прїмааше. нѫ малѡ ѕѣлѡ  скѫдно,  се по ꙁахѡжⷣен сл͠ннѣмъ ЙР 9.14 ꙗꙁвамь блъстещм се пае, нежел сл͠нънымь лѹамь Нед 610v.20 нѫ ꙗко высокопарнї ѡрл стѣ слън(ь)ныѫ съꙁръцаѫть лѹѧ ЙП 181.8 Същото значение и в Нед 610v.39.