Речник на Патриарх Евтимий
рьвьноват  
рьвьноват -рьвьнѹѭ -рьвьнѹеш несв (7) Проявявам усърдие, ревност. Смь ѹбо ревнѹѫщ въседѹшно  блаженнаа Фїлоѳеа, потъща сѧ своемꙋ ѹгодт женхѹ  стотѫ своего тѣла стѫ  неоскврненѫ томѹ прнест Филот 80.6 Томѹ ꙋбо ревнѹѫщ  благовѣрнаа єго царца Анна, новаа Ѳеѡдора вѣроѫ, цр(ъ)квы мнѡгы  та въꙁдвже въ славѫ божїѫ  свѧтыхь єго ЙП 198.6 Нѫ нже Фнеесовы ревност того далее обрѧщеш; ревнꙋѧ бѡ, въꙁревнова по господ въседръжтел Мих 180.1 рьвьнѹѭще Като същ. м. мн. Ревнители. ꙗкоже наѧлноѡбраꙁны̆ ѡбраꙁь прѣдложл же добрыѧ желаѫщмъ  ревнѹѫщм добродѣтѣл ЙР 5.10 Същото значение и във Филот 97.32 97.18 ЙП 192.27.