Речник на Патриарх Евтимий
растьлт  
растьлт -растьлѭ -растьлш св (4) Развратя, покваря. Како творца носш на рѹкѹ. како не растл ложесна Теоф 275.7 растьлвꙑ Като прил. Който е развратил, покварил. Аꙁ бо вдѣх отроѧ, не ѹ доспѣло дванадесѧте съвръшт лѣт. дѣвцѫ съвръшенѣ растлвшее II Никод 222.13 ~сѧ Бивам развратен, покварен. Ісѹс Хрстос, ꙁлїавы̆ кръвь своѫ ꙁа нѧ, не остав цръковь своѫ растлт сѧ въ конецъ Филот 90.6 Аще кто... растлв же сѧ ѡт нѣкоего  аще въ бедрѫ тъїѧ, ꙁапрѣщенїе ѹбо прїѧт подобает, прходт же въ свѧщенньство II Никод 223.8