Речник на Патриарх Евтимий
растръгнѫт  
растръгнѫт -растръгнѫ -растръгнеш св (4) 1. Разкъсам.  єже на ны̀ растръгнѹвь рѹкопсанїе мꙿже порабощен дръжм бѣхѡмь, свобожⷣенїе намꙿ бесъмрьтїе дарова Нед 608r.34 Тѣмже молм т сѧ, царю славы, не предаждь нас вѣномꙋ мꙋенїю, соеднвшх сѧ тебѣ, владыко, н же да расторгнеш соедненїе Яков 334.2 2. Руша.  ѡв ѹбо врата ѡтѧт тъщаахѫ сѧ, ѡв же хлѣвнѫ растръгнѫт нанаахѫ  дрꙋгъ дрꙋгꙋ въсклцаахѫ Филот 86.11 3. Изтръгна, разграбя.  ꙗко тѣх постже  бывшее покаꙁавь, сътекше сѧ ѡн, растръгѡшѧ тъ ѡт рѫкѹ его ЙР 14.2