Речник на Патриарх Евтимий
радостотворьнъ
радостотворьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Който създава радост, радостотворен.
Вѣрѹѫ бѡ, ꙗко свѧтаа она радостотворнаа дѹша подаст(ь) сладцѣ ꙋсръдїе прїметь ꙗко благоѧтробень ѡт(ь)цъ, ꙗко апостолѡмь єднонравень
ЙП
183.12