Речник на Патриарх Евтимий
пѹстꙑнелюбьнъ  
пѹстꙑнелюбьнъ -ꙑ прил (1) Който обича пустинята, безлюдните места. Павлова съретнка, добрѡдѣтѣле̆ скровще, трѫбѫ доброгласнѫѧ, славїа пѣснваго, лѣстовцѫ благоглаголвѫѧ, грълцѫ пѹстнелюбнѫѧ ЙП 201.13