Речник на Патриарх Евтимий
прѣмѫдръ  
прѣмѫдръ -ꙑ прил (6) Премъдър, мъдър. Прѣмѹдры же кѡнстантінь б͠гѡⷨ наѹаемь, съкръвеннѹю ꙁвѣстно ѹвѣдѣвь лъсть, въ скорѣ напрасныⷨ бѣгꙿствѡⷨ вретанїю постже Конст 424v.28 Он же, ꙗкоже прѣмѫдры̆ враь, съ дѹховноѫ хытростїѫ въсѣх въ божї̆ ѹтвръждааше страх  правых дръжат сѧ накаꙁовааше велѣнї̆ ЙП 195.18 Прѣмѹдры̆ же съдѣтель  владыка господь таковѹ слѹ  крѣпость дарова ловѣьскомꙋ родѹ, ꙗко настѹпат на ѕъмїе  скорꙿпїе I Никод 213.27 Същото значение и в Петк 75v.30 Филот 84.7. прѣмѫдрꙑ Като същ. м. ед. Мъдрец (в случая номинация на Соломон, автор на Песен на песните). Тѣмꙿже  прѣмѹдры̆ тѹ похвалеть, глагол: „Се ес добра. скрьнꙗа моа, се ес добра,  порока нѣст(ь) въ тебѣ“ Кипр 228.14.