Речник на Патриарх Евтимий
отьцелюбьꙁьнъ  
отьцелюбьꙁьнъ -ꙑ прил (2) Който почита бащата си. блаженаа ѡна д͠ша  вьсѣкое сладост спльннаа ꙗко ѡ͠целюбьꙁныⷨ едѡмь ИМ 162v.2 отьцелюбьꙁьн Като същ. м. мн. Отцелюбци. сїа мы по лѣпотѣ, ꙗкоже клюмо ест(ь), ѹсръдно съповѣдат потъщахѡм сѧ, ꙁвѣстно вѣдѧще, ꙗко ꙗже о ѡтц повѣсть веселт обые ѡтцелюбеꙁныхь дѹшѫ ЙР 7.12