Речник на Патриарх Евтимий
освѣтт  
освѣтт -освѣщѫ -освѣтш св (3) Осветя, озаря. сеⷢ раⷣ слава твоа по вьсе ꙁемл прострѣт сѧ,  дѣства юдеⷭ твоⷯ ꙗкоⷤ мльнїѧ вьсѧ ѻсвѣтшѫ ꙁемлѧ Петк 81v.9 млънїѫ, – освѣт бѡ ꙗко мльнїа слѡвесы дѡгматскым въсѧ ꙁемлѧ ЙП 200.31 ~сѧ Като същ. ж. ед. освѣтвъшꙗ сѧ Светлата, осветената. Прїдѣте, вьспомь, вѣрн, же ѡт ѹтробы матерне ѡсвѣтвшꙋю се  ꙋкрасвшꙋю се свѣтло дарованꙿм прѣсветаго дѹха Теоф 261.23