Речник на Патриарх Евтимий
окованъ  
окованъ -ꙑ прил (1) окован Като същ. м. мн. Затворници. дѣте съ мромь , своа добрѣ постгше, прлежныѧ въꙁдадте богов мѡлбы, ꙁводѧщомꙋ окованыѧ мѫжьствомь Филот 94.22 .