Речник на Патриарх Евтимий
одъждт  
одъждт -одъждѫ -одъждш св (3) Напоя с дъжд, излея като дъжд; орося. Ꙗкоже древле въ пѹстын одъжд маннѫ людемꙿ  алѧщѧѧ сплън благъ, сцевѣмь ѡбраꙁомь  ꙁде творть ЙР 13.4 ꙋслыш нас молѧщх т сѧ, ꙗкоже ѹслышаль ес ѹгоднка своего, лїѧ пророка, ꙋдръжавшаго лѣта трї  мѣсѧць ѕ꙯ не одъждт небꙋ,  пакы, помолвшꙋ сѧ емѹ, ѡдъждль ес  ꙋполь ꙁемлѧ МС 352.1, 2