Речник на Патриарх Евтимий
едномѫдрьнъ  
едномѫдрьнъ -ꙑ прил (1) Единомислен, единодушен. едномѫдрьн Като същ. м. мн. Съмишленици. правые вѣры поборнц бжⷭтвнї ѡц͠ правѹю ѹꙗснше вѣрѹ, арїа же нꙁлѻжше  єдномѹдрьные ємѹ Конст 430v.36