Речник на Патриарх Евтимий
необъдрьжьнъ  
необъдрьжьнъ -ꙑ прил (1) Необхватен. Тъїю бѡсъпротвное добрѡмꙋ сконавает се, єгоже ст(ь)ствоѡтнѹдь непрїетно ст(ь) горꙿшаго, къ непрѣходмомꙋ же необьдръжномꙋ благѹ проꙁыдеть I Никод 220.8