Речник на Патриарх Евтимий
мѣстьнъ  
мѣстьнъ -ꙑ прил (4) Местен, поместен, на мястото.  ѡт тѫдѹ покаꙁоваахѧ емѹ гѡрѫ  каменъ, деже прѣподобны жвѣше.  не въꙁможе тамо царь пот стръмнны рад жестост мѣстныѫ ЙР 18.5 Не тъїю же, нь  по ныхь раꙁлныⷯ мѣстѡⷯ, ъстные въꙁдвже храмы ст͠ымь х͠вѣмь ѹгоднкѡⷨ  мⷱнкѡⷨ • славны же  велкы.  въсаьскым тѣхь богатствы ѻбогат црⷭскым же  мѣстным Конст 429r.34 мѣстьн Като същ. м. мн. Местните, жителите на дадено място. Таже ꙗко себе раꙁѹмѣ тежꙿашмь ѹгнѣтаема недѹгѡⷨ, въсь събра сгꙿклть мѣстные же  нарѡтые •  кѡнстантіна ц͠ра нарее Конст 425r.18 Сїа ѹбо вдѣвше  слышавше мѣстнї въс, сътѣкаахѹ се къ н слышат нѣто ново ѡт не хотеще Нед 607r.32