Речник на Патриарх Евтимий
мъногожелательнъ  
мъногожелательнъ -ꙑ прил (3) Много желан, въжделен. волю боещх се его сътвор  мл͠твѹ хь ѹслыша •  дарова тѣмь мнѡгожелателное едо женскы поль Нед 605r.6 ѻна же сїа ꙁвѣстно вѣды, тъщааше се по пѣнїѡхь въвест тѹ ц͠рь въ клѣть свою,  слышат мнѡгожелателны женхѡвь къ н гл͠ющь глась Нед 605r.16 Сї т ѿ нась бл͠гоъствѣшї ц͠рю іѡанне шшмане любмы дарь, же на сїе нась понѹдвы слѡво • Се т мнѡгожелателное скровще Конст 439r.27