Речник на Патриарх Евтимий
дѣвьствьнкъ  
дѣвьствьнкъ м (1) Девственик. Аꙁꙿ же онѡ глаголю, ꙗко въ лѣпотѹ дѣвьствѹющїа есть не обрѣтаеть прьвобраїа дарь, понже ѡбо т єднонн не обрѣтоше се, елма стомѹ стѹ съетат се достоть  дѣвьстьвнкѹ дѣвѣй Антим 250.14