Речник на Патриарх Евтимий
добръ  
добръ -ꙑ прил (74) 1. Добър.  въсѣмь ꙁвѣствовааше добраго пастыра добродѣтел же  дѣанїа ИМ 172v.2  въс ѹбѡ подражаваахѫ полѕѫ прїмаахѫ добраго тѣх жтелства Филот 85.12 Съ Павлом  тъй добрый подвѕа сѧ подвгь ЙП 199.2 Същото значение и в ИМ 164v.6 172v.31 173r.13 174v.24 Филот 99.14 Конст 431r.9 432r.6 439r.17 Нед 604r.24 605r.12 608r.1 ЙП 196.5 196.6 Кипр 226.16 Теоф 276.17 ЛЙЗ 297.24 297.28 301.15 301.19 СЙЗ 366.6 366.11 371.14 371.18 СВВ 399.24 399.28 402.1 ЛОглаш 377.30 378.2 386.31 387.2 387.18 Яков 320.23 328.20 МЕп 342.15. 2. Хубав, красив, прекрасен. се ес добра скрънѣа моа, се ес добра,  порѡка нⷭѣ вь тебѣ Петк 82v.5, 82v.6 Вь стнѹ блажень аꙁь вь градѣх, ꙗко добра сьбрах ськровща Теоф 274.24 дѡмѡве добрї  велцї ѡпꙋстѣшѫ по псанїꙋ,  нѣсть жвѫщаго въ нх МЕ1-3 338.9 Същото значение и в Петк 76r.5 Филот 88.13 Нед 605r.17 605r.18 605r.19 611r.19 611r.20 Мих 180.6 Кипр 228.15 228.16 Антим 245.23 Теоф 261.27. доброе Като същ. ср. ед. Доброто. доброе же првлателно нѣкако сть по своемѹ его ст(ь)ствꙋ въсакомꙋ I Никод 216.28 доброе же, єже по своемѹ ст(ь)ствѹ бож(ь)ствнное, къ нмѹ же рад стоты съетанїе мат I Никод 216.31 бо жꙁнь горнꙗго ст(ь)ства любы ст(ь). понже доброе любмо ст(ь) въсакѡ бѣдещїмь I Никод 219.30 Същата употреба и в I Никод 216.28 216.31 216.35 217.33 218.2 218.7 218.7 218.7 218.8 218.32 219.32 219.33 220.1 219.34 220.2 220.4 220.5 220.6.