Речник на Патриарх Евтимий
дльготрьпѣлвъ  
дльготрьпѣлвъ -ꙑ прил (3) Като същ. м. ед. Който има много голямо търпение; дълготърпелив, великодушен. Господ, щедрый  млостве, дльготрьпѣлве  многомлостве СВВ 392.26 Щедре, млостве  долготерпѣлве, многомлостве  стнне господ Яков 312.13 благодарм тѧ, ѡт небытїа въ бытїе въсѣ прведшаго, дльготръпѣлваго  неꙁлобваго МС 351.5