Речник на Патриарх Евтимий
дароност сѧ  
дароност сѧ -дароношѫ сѧ -дароносш сѧ несв (3) Нося като дар. Н(ы)нѣ слы небесныѫ с нам невдмо слꙋжѫт; се бѡ въходт царь славѣ, се жрътва тайна  съвръшена дарѡност сѧ СВВ 398.14 даронос Като прил. м. мн. Които носят дарове. блаженнымь ѹспе съномь, дѹшѫ єго свѧтымь даронѡсѧщмь аг͠гелѡмь Мих 178.20 дароносмъ, -ꙑ Като прил. Който получава дарове. Се бѡ прѣстое его тѣло  жвотворѧщаа кръвь, въ настоѫщїй ас въходѧща, на тайнѣй сей прѣдставт сѧ хѡтѧть трапеꙁѣ, ѡт мнѡжьстьвь вѡй небесных невдмо даронѡсма СВВ 398.5