Речник на Патриарх Евтимий
камѣнъ  
камѣнъ -ꙑ прил (3) Каменен, от камък. абїеже цр͠ьвъ скорѣ дѹнавь рѣкѹ постже,  мѡсть камѣнь въ н сътворь Конст 429r.11 глагола богъ къ Мѡѵсеꙋ: „Сътвор себѣ двѣ скржал камѣннѣ  въꙁнес къ мнѣ, ꙗко да напшѫ словесажꙁн въ нх.“ ЙП 193.13  не въ сквожнѣ камѣнѣй ꙁаднѣа ꙁрть, нѫ лцемь къ лцѹ бога ꙗснѣ ꙁрть ЙП 200.19