Речник на Патриарх Евтимий
благополѹьнъ  
благополѹьнъ -ꙑ прил (6) Подходящ, уместен. Блг͠ѡполꙋно же ѻбрѣтъ врѣмѧ б͠лгѡьствы тъ ц͠рь. ꙋмысл съвѣтъ бл͠гъ же  бог͠ѡꙋгѡденъ, полеꙁнⷷь  достохваленъ Петк 80r.18 . Рмлѣнѡм бѡ тогда благополꙋно врѣмѧ ѡбрѣтшмь  лютѣ  сꙋровѣ наскѡвꙿшмь, бѣдѫ нестръпмѫ Гръьстѣй твѡрѣхѫ власт Филот 95.21 нѣкогда ѹбо бл͠гополѹно врѣме ѻбрѣть,  въсепослѹшное въ кѹпѣ събравше се ѻкрⷭть себе вдѣвь, радостною д͠шею въса по сходѣ д͠ше хотещаа сълѹт се комѹжⷣо ꙗвлнна покаꙁа Конст 438r.7 Същото значение и в Петк 79v.27 Филот 81.28 85.16.