Речник на Патриарх Евтимий
благоподобьнъ  
благоподобьнъ -ꙑ прил (2) Подходящ, уместен. Сподобть х въ врѣмѧ благоподобно бан пакыбытейскыѫ, ѡставленїѹ грѣхѡм  ѡдежд нетлѣнїа СВВ 396.21 Същото значение и в СЙЗ 362.16.