Речник на Патриарх Евтимий
благоподательнъ  
благоподательнъ -ꙑ прил (1) Който дава блага; благодатен, щедър. постгꙿшѹ же д͠ню, спасномѹ блгⷣтелꙿствѹ подражае, въсѣмь єꙁыкѡⷨ  народѡⷨ бл͠гоподателнѹ прострааше деснцѹ въсѣмь ѻблно въса подавае Конст 435v.36