Речник на Патриарх Евтимий
благообраꙁьнъ  
благообраꙁьнъ -ꙑ прил (1) Благопристоен, благоприличен. Благоѡбраꙁный Іѡсфь, съ дрѣва сънемь прѣстое тѣло твое, плащанцеѫ стоѫ обьввь  вонѣм, въ гробѣ новѣ, ꙁакрывь, полож ЛЙЗ 296.20