Речник на Патриарх Евтимий
беспѫте  
беспѫте -ꙗ ср (1) Липса, отсъствие на път, безпътица.  ѡвцамь благопокорнѣкъ пажт прлежѧщмь, напрасно, ѹстръмвше сѧ, бѣгѹ сѧ ѧшѧ, не по пѫт нѣкоемь обынѣмь, нѫ беспѫтїемь въсѣьскы, по пѹстых  жестокых  неѡбных мѣстѣх ЙР 13.18