Речник на Патриарх Евтимий
наскот  
наскот -наскоѫ -наскош св (1) Скоча; нахвърля се. Рмлѣнѡм бѡ тогда благополꙋно врѣмѧ ѡбрѣтшмь  лютѣ  сꙋровѣ наскѡвꙿшмь, бѣдѫ нестръпмѫ Гръьстѣй твѡрѣхѫ власт Филот 95.22