Речник на Патриарх Евтимий
невъходмъ  
невъходмъ -ꙑ прил (5) Непристъпен. въходть въ невъходмый мракь боговдѣнїа ЙР 16.4 невъходмаꙗ Като същ. ср. мн. Свещено място, забранено за непосветените, непристъпно място. єже  по съмрът прпбⷣное твое тѣлѡ вьнѧтръ вь невьхѡдмыⷯ вьхѡдт Петк 81v.16 Не бѡ въсѧ въ невъхѡдмаа въведошѧ сѧ Мих 171.9 Същото значение и в Петк 81v.14 Мих 172.4.