Речник на Патриарх Евтимий
наводт  
наводт -навождѫ -наводш несв (3) 1. Изпращам, докарвам. же на котѡрыйждо рѡд навѡдмыѫ рѡдꙋ ловѣьскомꙋ ꙗꙁвы  раны полѣꙁнѣ рад ловѣколюбїа прѣмнѡгаго навѡдѧй МЕ1-3 337.25, 337.27 2. Добавям, допълвам. Аще л Хрстос єднь єдна глава ст(ь) цр(ъ)кв,  жена єдна, втораа же въ ꙁаꙁорѣ ст(ь)  наводть: „Тѣмже пръвый ст(ь) ꙁаконь.“ Антим 243.20