Речник на Патриарх Евтимий
вьселѫкавъ  
вьселѫкавъ -ꙑ прил (1) Като същ. м. ед. Лукавият, Дяволът. Днемь ѹбо довѡлнѣмь прѣшедшемь, поємлеть въселѫкавый съ собоѫ бѣсѡвь плъкъ въ ѡбраꙁѣ раꙁбѡйнкь ЙР 12.20