Речник на Патриарх Евтимий
въстаꙗт
въстаꙗт
-въстаѭ
-въстаеш
несв
(3)
1. Ставам, изправям се.
въстающе же пакы. въскр(ѣ)сенїа въстанїа ѡт грѣха наꙁнаменѹемь ѡбраꙁь
Кипр
230.27
2. Ставам, вдигам се от гроба, оживявам; възкръсвам.
слѣпї проꙁрають. хрѡмї ходеть. прокаженї ѻщают се. мрътвї въстають
Нед
607r.36
въстаѭщ
Като прил. Които се надигат, бунтуват срещу някого.
Осѣн над главоѫ его въ д(ь)нь бран, ꙋкрот въстаѫщѫѧ ѫꙁыкы
МЦ
354.1