Речник на Патриарх Евтимий
вънѧтрьнь  
вънѧтрьнь - прил (4) Вътрешен. сїа ꙋбѡ ꙗже въ дѡмꙋ ѡ прⷣⷣѣнарътанїа, вънѧтрънее тоѫ ꙗвлѣахѫ стое єже къ б͠ꙋ ꙋсръдїе  ревность Петк 76r.21  съ тъщанїемь тѣх поемь, въ вънѧтрънѧѫ тѣх въведе лѡжнцѫ ЙП 195.5 ты въсѣ наша ювьства страстнаго ꙋмръщвенїа свобѡд, благаго смъ владыкѫ вънѧтрънмъ помыслом прставль СВВ 397.15 вънѧтрьнꙗꙗ Като същ. ср. мн. Вътрешност, вътрешности. Н бѡ то самое былїе пѹстынное да сытост прїмааше, нѫ малѡ ѕѣло  скѫдно,  се по ꙁахѡжден слъньнѣмь,  водѫ же такожде, елко тъїѫ вънѧтрънѣа прохладт ЙР 9.15