Речник на Патриарх Евтимий
въꙁгрьмѣт  
въꙁгрьмѣт -въꙁгрьмлѭ -въꙁгрьмш св (1) Прогърмя, изтрещя. Небо ѹбо того нарѧ, ꙗко небесна проповѣда танꙿства; сл(ъ)нце, – осїаваеть бѡ юдесы ꙗкоже сл(ъ)нце тварь; грѡмь, – въꙁгръмѣ бѡ благоьстїа дѡгматы съ въсѣцѣмь дръꙁновленїемь ЙП 200.29